"Бней Барух" - Световен Център за Изучаване на Кабала

Михаел Лайтман

Кабала и науката – точки на пресичане

    Науката и Кабала – темата е много голяма и сложна. Трудно може да се обхване проблема на отношенията им в пълен обем. Аз съм се занимавал с наука и Кабала много години, но само в последните открих точките на пресичането им. Областта на съприкосновението между тях, започна да се проявява преди 70-80 години, когато изучавайки частиците на атома, учените откриха двойствената им природа: понякога може да ги наблюдаваме като частици вещество, а понякога като вълни.

 Как да ги възприемаме, разглеждаме, изучаваме зависи напълно от нас, т.е. от изследователя използващ някакъв прибор.И когато това се изясни, започнаха да се появяват въпроси: притежават ли вълните, а и цялата обкръжаваща ни материя някаква определена форма или тя е “такава каквато ние е възприемаме”? Тази дилема порази учените: какъв в действителност е нашия свят? Ако бихме използвали други прибори, то бихме открили не вещество, а вълни, различни видове плазми или енергии. В последните години учените се доближиха до разбирането, което отдавна е открито в науката Кабала: извън човека не съществува никаква реалност, която бихме могли да открием и изследваме освен, в съответствие с нашите органи на чувства.

Обкръжаващата ни реалност, както утвърждава науката Кабала, това е висша светлина, някакво силово поле. И каква картина на света възприемаме, зависи от това под какъв ъгъл, в съответствие с какви наши свойства, условия и трактовки я разглеждаме. Нашето възприемане на света се променя в зависимост от нашите органи на чувства, подобно на промяната на холографското изображение в зависимост от ъгъла на наблюдение.

Науката Кабала обяснява това така: няма разлика между духовното и материалното.

Ако човек разбере как възприема материална картина, по какъв начин му се представя, ще му е много по-лесно да премине към духовно възприятие. Всъщност един и същ човек възприема и двата свята. Науката Кабала твърди, че целия материал на творението е желанието да получаваш. И това желание изисква напълване.

А напълването си то усеща в съответствие със свойствата. Ако желанието да получиш е малко, то усеща само своя живот, своето съществуване. Това виждаме като пример в неживата природа и растителния свят, а също и при животинското съществуване на най-просто ниво. Ако желанието за получаване е по-голямо, то развива наред със себе си умствена система, помагаща му да достигне напълване. Наред със сърцето – желанието за наслада – възниква и разума.

Колкото е по-голямо желанието, толкова е по-изострен разума в търсенето на начини за напълване на желанието. И колкото е по-съвършено творението, толкова са по-съвършени в него тези две части. Желанието да получиш достига състояние, когато става способно да възприеме цялата реалност, т.е. да получи цялото полагащо му се напълване (на предишните нива е възможно само частично напълване).

Ако в нас преобладава желанието за земни наслаждения, то и разумът ни ще е зает с търсене на пътища за напълване именно с това желание. В желанието има определени вътрешни свойства и светлината, която го напълва, заедно с него създава общата картина на света, реалността.

Действителността не е това което се намира пред нас, не е това което съществува извън нас. Тя напълно зависи от нашите свойства. В нашата реалност има открита и скрита част. Тя се дели на нива: нежива, растителна, животинска и човешка; на твърди тела, течности, газ и т.н. И всичко това е в съответствие с нашите свойства. Ако променим тези свойства, то и реалността ще се промени. Тук нещата стоят точно както при елементарните частици: гледайки от една страна виждаме, че това е вещество, а гледайки от друга виждаме, че са вълни. Всичко зависи от това как гледаме.

Така сме и ние: ако се променим, бихме виждали съвсем друга реалност, съответстваща на новите ни свойства – например бихме откривали вълни там, където сега виждаме твърдо тяло. Преди 30-40 години започна кризата в науката. Учените започнаха да разбират, че тя не може да се развива повече, без да се взимат в предвид свойствата на човека изследовател. Именно затова в наши дни, когато науките вече достигат предела на развитието си, те се оказват в "задънена улица".

Науката винаги е твърдяла, че възприемаме света по определени закони, без зависимост от личността на изследователя. Но когато се изясни, че всичко зависи от това как се променяме ние, цялата картина на света се обърка. По такъв начин започна да се проявява връзката между науката и Кабала. И ако преди 20-30 години беше невъзможно даже да се говори с учени за Кабала – те въобще не възприемаха подхода и. Днес те вече са готови да се вслушат и приемат твърдението, че всичко зависи от нас, от човека и всичко което възприемаме за реалност е отпечатък на свойствата ни. Всички наши усещания, всички наши действия съществуват само в този свят, който си представяме и не съществува никаква реалност сама по себе си.

Ако променим ъгъла на виждане, т.е. свойствата си ще видим вместо вещества – вълни, а вместо вълните – вещество. Нещо подобно откриват изследователите на елементарните частици през 20–30-те години на миналия век. Днес ние можем да говорим с учените и заедно с тях да се обърнем към целия свят с нови обяснения за устройството му. Това е същински преврат в мирогледа и последствията му ще са огромни и много значими. Всичко зависи от нас, всичко всъщност зависи от вътрешното състояние на човек. Цялата система от закони на този свят, всички наблюдавани от нас връзки и съответствия между частите на света – всичко това зависи от нас. Няма никаква обективна реалност. А щом е така е необходимо да знаем само едно: по какъв начин да се променим, под какъв ъгъл да разглеждаме абстрактната висша светлина, пребиваваща в абсолютен покой, така че тя да се прояви по най-добър за нас начин, в оптимален вид.

С това се занимава науката Кабала. Противоположно на всички останали науки, тя не се занимава с изследване на материята извън нас. Тя изначално говори за това как е длъжен да се промени човек, за да се промени и възприемания свят. Всъщност това е цялата наука Кабала.

Картината на света, каквато днес ни се представя е ужасна. Светът е потънал в пълно отчаяние: от тук и стремежа към наркотици, кризата на семейството и обществото в цяло. Но всичко това не е защото така е устроен света. Това е само заслепяване на растящото в нас желание: нали именно то поражда нашата представа за света, проектирайки се на свойствата на висшата светлина.

Преди няколко години, започвайки да осъществявам контакти с учени, аз открих, че те са готови да възприемат тези идеи и да се съгласят с този подход. Те са готови да сътрудничат и разбират, че в това е бъдещето на науката. Науката на бъдещето – това е науката Кабала. Тя ще даде правилно отношение към света.

Преди считахме, че този свят съществува сам за себе си – независимо от нас. Но сега учените се съгласяват с нашия способ за изследване на света. Те самите се приближиха към този подход по пътя на експериментите и изследване на реалността.Те “превключиха” възприятията вътре в човека и пренесоха вътрешността на човека така, че да е причина за ставащото отвън. Сам по себе си света не се променя. Света това е висшата светлина, пребиваваща в абсолютен покой. И за това четем в последните научни статии.

Астрофизиците, например, твърдят, че Вселената е единна мисъл, действаща разумно и целенасочено. Еколозите са стигнали до извода, че нашата планета с атмосферата и всичките си природни прояви се държи като живо същество, притежаващо разум и програма за действие, и реагира на нас като на жив обект. На тези основания учените стигнаха до извода, че и Вселената и земното кълбо и всичко което съществува на него, от най-простите животински форми до глобалните системи – всичко това е отпечатък на човешките свойства. Затова в крайна сметка, всички науки, развивайки се в продължение на хилядолетия са успели да обхванат само много тясна област от изследването на действителността.

На тяхно място идва науката Кабала, която поглъщайки ги ще си сътрудничи с тях и ще обяснява на човек как правилно ще изследва истинската реалност. Реалността се проявява за нас в съответствие с принципа за подобие на свойствата, при съпоставяне на нашите свойства с тези на света. Всяко явление ни се открива само при уподобяване на свойствата ни към явленията. Това можем да обясним с прост пример: звуковите вълни съществуват извън моето ухо, но аз ги възприемам само при условие, че вътре в мен има система, способна да ги възпроизведе.

Най-простата аналогия – радиоприемника. Ако вътре в него има контур на колебание създаващ вълна, съвпадаща по честота с външната, произтича резонанс: приемникът сякаш захваща вълната отвън и я провежда до слушателя. По такъв начин, за да уловя вълна, аз трябва да притежавам някакви съответстващи на нея свойства. Ако искам да възприема някаква определена част от действителността, аз съм длъжен да знам първоначално, какви вътрешни свойства трябва да притежавам.

Ние се раждаме с 5 органа на чувства. Във всеки от тях има определена област за възприемане, в която се фиксират всички наши реакции на ставащото отвън. Ние възприемаме със слуха си не всички честоти около нас, а само в определен диапазон: да кажем от 15Hz до 15KHz.

Така са устроени и всички останали органи на чувства. Създадени сме по начин, че светът ни се открива само в пределите на нашите 5 области на възприемане. Ако имахме допълнителни органи на чувства, с други области на възприемане, картината на света би изглеждала съвсем друга. Картината на света е това което си представяме вследствие на реакциите ни на нещо намиращо се отвън.

Отвън се намират вълни, висша светлина. И от всички тях ние улавяме само незначителна част, ограничен набор от впечатления в определен честотен диапазон. Това е и всичко, което в крайна сметка създава нашата картина за света.

Така възприемаме и самите себе си и обкръжаващата ни реалност. И разбира се, тази картина е отпечатък на нашите свойства. Ако някой по рождение е лишен от един орган на чувство, неговата представа за света се различава от нашата. И ако в нас се появи допълнителен орган за възприемане, картината за света също ще се измени. Науката се развива в резултат на изследване на тази картина.

Човек, ограничен от свойствата си, не може да изследва това, което се намира извън границите на възприятията му. Затова е необходимо допълнително свойство, което се нарича екран или шести орган на чувство. Науката преживява криза, но развитието й не е завършено: необходимо й е да премине на по-високо ниво. Ние не можем да променим нашите природни, телесни органи на чувства, затова възприемаме обкръжаващият ни свят като единна картина.

Но ако в нас се появи орган за възприемане, способен да се променя, благодарение на него би ни се открил променящ се свят. Именно това става, когато придобием нова възможност – с помощта на екрана да възприемаме друг висш свят. Науката Кабала обяснява на човек, как да усети, улови, възприеме реалността в съответствие с неговия избор, настройвайки допълнителния вътрешен орган за усещане – екран, кли, душа (всичко това е едно и също).

Въпрос: Колкото и човек да се променя, природните закони са непроменими, независимо от неговия мироглед. Природата, която може да ни унищожи, да ни нарани или да ни достави наслада, остава една и съща. Вие можете да ни променяте до безкрайност, но ние ще страдаме от жестоките прояви на природата.

Мисля, че преведох достъпен за разбиране пример. Разглеждайки предмет чрез един прибор, аз виждам вълни, а чрез друг – вещество. Някои твърдят, че реалността не се променя. Но всъщност се променя и тя зависи от мен – от моите свойства. Ако аз променя своите свойства – и ще се промени. Възприеманата от нас реалност не съществува извън нас. Всичко видимо, чувано, усещано от нас са само наши усещания. Не може да се твърди, че такава реалност съществува извън нас. Още никой не е излизал извън себе си и не е възприемал реалността по друг начин. Резултатите от научните опити и изследвания показват, че вижданата от нас картина се променя, ако ние променяме себе си. Сега говоря не от позиция на Кабала, а имайки предвид учените.

Те вече разбират, че променяйки човек може да се промени света, тъй като той е отпечатък, отражение на свойствата ни. Ние сме свикнали, че света съществува сам по себе си, независимо дали се намираме в него или не, че вселената, земното кълбо – всичко съществува и без човек. По-късно започнахме да разбираме, че картината на света зависи, както откри Айнщайн от скоростта на предвижването. С увеличаване скоростта на движение, реалността ми се представя в друг вид: променя се времето, променя се разстоянието. Т.е. постоянните по нашите предишни представи, величини се оказват непостоянни. По този начин всичко е относително.

Какво означава “относително”? това означава, че всичко се променя относително мен, относително моите свойства. После възниква теория (също успяла да остарее), която твърдеше, че възприеманата от мен реалност сама по себе си не съществува, а се явява съчетание на моите свойства и външната среда. Има нещо извън мен, но аз улавям само неголям отделен фрагмент, съответстващ на диапазона на възприемане на моите органи на чувства. Благодарение на зрението, слуха, осезанието и т.н. се формира определена картина, която се явява част от някаква огромна обща реалност, намираща се извън мен.

За последните 30-40 години учените стигнаха до извода, че извън нас въобще няма никаква реалност. Възникващата пред мен картина зависи изцяло от моите свойства, от моите вътрешни параметри. Аз усещам, улавям не обкръжаващото ме, а своята реакция на нещо външно. Например, моето тъпанче реагира на външната вълна, в съответствие с това аз улавям определена част от тази вълна. Около мен могат да съществуват много звукови вълни с високи честоти, но ако тъпанчето ми е увредено, то аз бих усещал само своите слаби частични реакции на ниските честоти. Само тях бих улавял, нямайки никакво понятие, какво всъщност става извън мен. В мен няма прибор за сравнение, за да си изясня това.

Аз приличам на черна кутия с 5 отвора: 5 органа на чувство, съответстващи на 5 вида възприятия: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.

Рис. 1

Аз усещам своите реакции на това което се намира извън мен. Но какво всъщност се намира извън мен аз не знам. Сумата от тези реакции ми рисуват картината на света. Това е моят свят. Т.е. това не е външна картина, намираща се извън мен, а отпечатък, проекция на моите вътрешни свойства, явяващи се резултат от работата на органите на чувствата. Съвременната наука стигна до това едва сега, когато науката Кабала говори за това отдавна, в продължение на хилядолетия.

Не трябва да се суетим, занимавайки се с търсене на нещо извън нас. Това сме правили хиляди години и сме видели, че в реалността не трябва да променяме нищо. Необходимо е да променим своите свойства и така да променим реалността. Да променим свойствата си не означава да станем по-добри, да установим между хората добри отношения, и тогава на всички да им бъде добре. Това не е вярно.

Необходимо е да променим свойствата си в съответствие с намиращата се извън нас висша светлина. Ако аз направя това, висшата светлина ще преминава през мен без всякакви прегради. И тогава ще започна да се усещам съвършен, както в своите чувства, така и в осъзнаване на своето местопребиваване. По какъв начин правилно да съпоставя своите вътрешни свойства с висшата светлина, именно затова говори науката Кабала. Това се прави с помощта на екрана.

Желанието да получаваш, егоизма – това всъщност са стените на черната кутия (по смисъла на Графика 1). Ако поставим на тези стени екран (масах), то ще уподобим нашите вътрешни свойства на свойствата на външната светлина.И тогава ще достигнем тази реалност, която не ни притиска и разрешава всичките ни противоречия. Светлината се възприема от нас като наслаждение, мъдрост, знание, постижение.

Въпрос: Това ни се струва нереално.

Ще се окажем в идеално състояние? Има ли хора в света, стигнали до това и колко са?

Към сегашна дата – действително не са много. Но, развивайки се човечеството ще дойде до състояние, когато ще усети необходимост да се променя. Иначе не бихме могли да се избавим от бедите, нещастията, страданията. Работата е в това, че висшата светлина е противоположна на нашите свойства и в съответствие с това ни притиска. Нашия егоизъм постоянно расте и контраста между нашата егоистична природа и твореца се проявява все повече и повече. Затова, това, което е вътре в “кутията”, в сравнение с светлината се възприема като тежък живот, който от ден на ден става все по-лош. Нямаме друг изход освен да пристъпим към промяна на самите себе си.

Науката, в това число, психологията, социологията, екологията, знае за това. В някакъв момент специалистите от всички области на човешката дейност в един глас посочиха, че без промяна на качествата ни в съответствие на реалността извън нас, ще стигнем до трагично състояние, до опасност от унищожение. Нашата реалност се дели на две части: реалността, която усещаме до махсома (“граница, бариера”) в този свят и реалността, която се усеща над махсома. Който се намира в реалността на този свят усеща това което усещаме всички ние.

Повдигналите се над махсома в някаква степен съвпадат по свойства със светлината и в съответствие с това усещат висшата реалност. Отъждествявайки се с душата си, той вече по друг начин възприема времето, усеща съвършенство и вечност. Заедно с това, както преди притежавайки тяло, той усеща и това, което се намира в нашия свят.

Въпрос: Съществува ли някакво максимално ниво, което може да достигне човек преминавайки махсома?

Аз говоря за шестия орган на чувство, който развивайки се достига тъждественост със свойствата на светлината. Това е духовна енергия, пребиваваща в абсолютен покой. Ако човек придобие свойствата й, в следствие с това той ще усеща вечността и съвършенството.

Въпрос: Съществува ли нещо над това?

Над това нищо не може да бъде.

Въпрос: Човек способен ли е да достигне това?

Човек е длъжен да достигне това! В продължение на цялата история ние се развиваме от низшите желания – плътските, през желанията насочени към пари, слава, знания и до желанията за стремеж към духовното. Във второто хилядолетие ние стигнахме до състояние, когато желанието да получиш в по-голямата част от човечеството достига до ниво приближаващо се към духовното.

Рис. 2

Затова човек, който не намира удовлетворение в парите, славата и знанията се стреми, към нещо друго. Но той не знае към какво, защото не усеща в нашия свят, духовния свят, светлината. Той не усеща, какво е да съвпадне по свойства със светлината. Обществото не е способно да обезпечи на човек тези усещания и затова той или ще изпадне в депресия или под влияние на наркотиците, или в резултат на дълги търсения ще открие за себе си Кабала.

Ние виждаме, че от година на година живота става все по-лош. Причината е в това, че нашето желание да получаваме постоянно расте. „Решимо“, заложеното в нас – своеобразният духовен ген се проявява все по-силно, нашите искания растат. Тези искания в продължение на хилядолетия са определяли нашето културно, техническо и научно развитие.

В края на краищата ние достигнахме до състояние, когато са изчерпани всички възможности: в пределите на нашия материален свят повече няма на къде да се развиваме. В рамките на този свят развитието на науката, културата, всички сфери на човешка дейност практически е завършено. Ние повече няма какво да правим – учените разбират това. Ето защо, в съответствие с развиващото се в нас желание, ни е необходимо да преминем в област намираща се извън нас и да действаме в нея. Още преди 2000 години в книгата “Зоар” е казано, че именно в наше време ще започне този процес и сега се убеждаваме в това.

Въпрос: Днес съществуват много системи, обясняващи ни как да работим с енергиите, аурата, кармата … .Как се отнася с тях Кабала?

Кабала не използва никакви системи освен собствената. Тя не изследва други методики и не се занимава със сравнителния им анализ. Това не влиза в нейните задачи. Занимавайки се с науката Кабала, човек придобива шести орган на чувство и благодарение на него започва да усеща висшата реалност. И тогава вижда, че всевъзможните манипулации с енергии са просто измама. Всичко това е не повече от опити за подслаждане на живота. На човек му е нужна някаква увереност в утрешния ден, приятно му е да мисли, че има живот след смъртта, че съществуват извънземни, разни чудеса …Всичко това са психо-соматични явления, нищо повече.

Въпрос: Как науката Кабала обяснява факта, че не познаваме себе си?

Ние си задаваме въпроса за смисъла на живота защото в нас действат 2 сили: силата на творението и силата на твореца – малхут и бина. Ако не включвахме в себе си тези две сили, в нас не би възниквал въпроса: “кой съм, какво съм, за какво съществувам”. Този въпрос е следствие на това, че в човек е включена точка от висшия свят. При животните не възниква подобен въпрос, те просто си живеят. Ние си задаваме въпрос, за това което съществува освен нашия земен живот, вследствие на това, че в нас присъства така наречената точка ”в сърцето”.

Сърцето е нашето желание да получаваме. Включената в него точка е точката на бината, т.е. висшите свойства. Ако не беше тази точка, проникнала през махсома в нашия свят и влязла в нас, ние нищо нямаше да разбираме, за нищо нямаше да питаме и нямаше да се интересуваме от нищо, което е над животинското ни състояние. Бихме се интересували само от това как и къде най-добре да се наситим, подобно на всяко животно.

Въпрос: Тази точка ли е моята душа?

Това е зародишът на душата ни и нашата задача е да развием тази позастоялата точка. В наука Кабала говори само за това как да я развием. Тази точка ще те преведе през махсома през висшия свят. Та по своята същност се явява шестия орган на чувство. Този орган се разкрива и ти започваш да усещаш какво става извън теб. Повтарям: ние сме черна кутия и усещаме само това, което става вътре в нас. Какво става извън мен аз не усещам. И само шестото чувство ми дава възможност да усетя, това което е отвън. А там отвън се намира система която ми въздейства и определя всеки мой следващ миг. Аз сам, не осъзнавам това взаимодействам с тази система.

И тъй като нямам ни най-малка представа, как правилно да взаимодействам с нея, то опитвайки се да намеря способ, за да живея по-добре, всеки път получавам удари. Не познавайки тази външна система – светлината и нейните закони, аз ще се бъркам все повече и повече.

Рис. 3

По такъв начин постепенно цялото човечество ще стигне до извода, че друг избор няма: необходимо е да опознаем това, което се намира над нас и познаването на това трябва да стане с научни методи, иначе нищо не би се получило.

Въпрос: Вие казвахте, че с Кабала може да се занимава всеки, независимо от вероизповеданието?

Кабалата се обръща към всеки, който си е задал въпроса за смисъла на въпроса.

Въпрос: Резултатите от научните експерименти не зависят от това, което аз чувствам, не зависят от духовното ми ниво, затова са абсолютно обективни.

Вие използвахте думата “обективни”. Такава дума в науката въобще не съществува. Резултатите от опита не могат да бъдат обективни, тъй като аз не мога да уловя това, което се намира извън мен. Опита правя именно аз и усещам пак аз.

Въпрос: Не би ли било по-добре, ако веднага бихме се родили с усещане за светлината, в съвършено състояние?

Ако бихме се родили в такова състояние, то не бихме го усещали. Само в качеството си на материал, противоположен на светлината, ние можем да усетим разликата между нас и светлината. Всички усещания се появяват само в местата на съприкосновение на два полюса: не в светлината и не в тъмнината, а само при наличието на контраст. Всички наши усещания се раждат на границата между две противоположности: напълване и опустошение. В застиналото, постоянно състояние нищо не се усеща. Така са устроени нашите органи на чувства. Затова ни е необходимо да преминем през целия процес на развитие. След всеки негов етап в нас остават решимот (“записи, спомени”), които се събират в общо кли и само тогава ние усещаме явлението светлина.

Въпрос: Защо нашата душа се нуждае от поправяне?

Душата се нуждае от поправяне, защото изначално нейното желание е насочено към това да поглъща всичко. В такава форма ние не сме способни да достигнем съвършенство. Съществува закон съгласно който, стремейки се да напълниш желанието си, ти никога няма да можеш да го напълниш, защото насладата се намалява и подтиска желанието. Да речем, ти много силно си искал нещо в живота си. В момента който го достигнеш, тутакси преставаш да се наслаждаваш: загубваш вкус към този вид наслаждение и започваш да търсиш нови обекти на наслаждение.

Рис. 4

Въпрос: Но това е в областта на материята…

Това не е областта на материята, а област на желанието. Направо, напълвайки желанието, ти никога няма да го напълниш. В теб има някакво желание – без значение какво – и ти искаш да го удовлетвориш.Започвайки напълването му, веднага започваш унищожаваш желанието, то унищожавайки желанието изчезва усещането за наслада. Затова, намирайки се вътре в своето желание и стремейки се да погълнеш всички удоволствия, ние никога не бихме станали щастливи.

Ние ще усещаме все по-голяма опустошеност. В продължение на цялата човешка история желанието да получиш расте, увеличавайки се от поколение на поколение, с всяко наше превъплъщение и всяко следващо поколение все повече затъва в проблеми и нещастия, изпитвайки все по-голяма опустошеност. За да видим това е достатъчно да сравним сегашното поколение с предишните. Пустотата би се увеличавала до момента, когато разберем, че е необходимо да я запълним, но по друг начин. Нашата наука затова й се казва Кабала – тя учи как да получаваш (лекабел), как да се напълниш. Когато стигнете до критическото състояние, тогава ще разберете какво трябва да се прави.

Въпрос: Какви експерименти се провеждат в Кабалата?

Както във всяка наука, ние сме длъжни да знаем, какво именно изучаваме, какво изследваме. Какво изучава човек в науката? В крайна сметка, той изучава своята природа и отпечатъка на своята природа на всеки материал. Точно това става в Кабала, но тук пред нас се открива възможност за неограничено самоопознаване.

Какво обичайно изучаваме? Изучаваме материала: нежив, растителен, животински или човешки, в зависимост от конкретната наука – физика, химия, биология.

Изучаваме всичко това, което се нарича в Кабала нива на егоизма на материята – от 1 до 4.

В Кабала изучаваме не поведението на самия материал, а по какъв начин можем да го променим, за да получим в него друго свойство. От материала, от желанието да получиш ние стигаме до светлината. Да речем, с химията ние сякаш изследваме определени природни явления, но всъщност все едно изследваме желанието да получиш.

Ние сякаш изследваме явлението на привличане и взаимодействие между две молекули в условията на топлина, студ, налягане и т.н. Всъщност, макар че не използваме понятията “егоизъм”, “желание да получиш” – химията няма такива понятия – ние изследваме именно това и така е във всички науки.

В Кабала изучаваме същността на материята, а не външните й форми – течност, газ, налягане, загряване на частиците във физиката или взаимодействието между телата в механиката.

В Кабала изследваме същността на материята, затова получаваме истинска картина на света. Занимаваме се не с външните обвивки, а със самото съдържание, затова Кабала се нарича корена на всички науки: всъщност те са нейни частни форми.

Въпрос: Във всички науки ние водим някакви наблюдения, вадим доказателства, закони, например в историята с Нютон, комуто е паднала ябълка на главата. Къде са тези наблюдения в Кабала?

Всички разлики на Кабала от останалите науки са в това, че Kабала взима в предвид вътрешните свойства на човека. Ако изучаваме действителността, както ни изглежда, без да държим сметка на човешките качества (сега започнахме да откриваме, че човек чрез своите мисли влияе на материята, например на растенията), то ние се занимаваме с обикновена наука. Ако държим сметка за качествата на човека и говорим за това, как от промяна на свойствата му могат да се променят явленията, ние се занимаваме с Кабала.

Днес във всички науки човечеството дойде до разбирането, че в тези области, в които не се променяме, всичко е изчерпано. По нататък във всички науки се приближаваме до състоянието, когато възможността за проникване в дълбочината на материала, дълбочината на изследванията на действителността зависи от нас. И не притежаваме друга методика, освен науката Кабала, говореща ни: “ако промените себе си ще видите действителността по друг начин.

Ако се промените различно ще можете да й влияете различно”. Кабала открива пред човечеството съвършено нови хоризонти, показвайки как влияе на действителността на своите мисли и желания, как взаимодействаме с нея, изменяйки я. В обикновените науки не можем да направим това, желанието ни да получим не е подвластно на контрола ни. По такъв начин Кабала се разделя на 2 части: от една страна, тя обучава човек как да промени желанията и свойствата си, а от друга ни обяснява как изменяме действителността в съответствие с изменения ни.

Въпрос: Другите религии не са свързани по никакъв начин с Кабала?

Когато казваме, че между Кабала и религията няма никакви връзки, подразбираме, че Кабала е съвършено друга област на действие. Кабала е наука. Религията е насочена към удовлетворяване на религиозните потребности на човек, т.е. към разрешаване на психологичните и социалните му проблеми. Ако знаехме абсолютно всичко, щяхме ли да се нуждаем от религии? Предназначението на религиите е в това да запълнят неизвестната ни и непонятната ни част от картината на света. Те ни дават увереност и вътрешно напълване. Ако човек е осъзнат, намира се във връзка с висшата сила, изследвайки я, разбирайки я, усещайки я, влиза в съприкосновение с нея, той няма да се нуждае от тази психологическа поддръжка, която обезпечава религията. Гематрията (числовото значение) на думата тева (природа) и думата Елоким (творец) е една и съща, т.е. природата и твореца са едно. Затова да познаваш природата и да познаваш Твореца е едно и също и ако познаваме целия Творец – цялата природа, няма място за религии.

Въпрос: Съществуват ли в Кабала точни научни понятия, както, например, в математиката?

Математиката е език. Науката е изследване. Единствената точна наука е науката Кабала. Вече виждаме ограничеността на останалите науки. Защо? В Кабала действаме без всякакви предположения, основаваме се непосредствено на материала на творението – желанието за наслада. Освен това не съществува нищо: всичко е построено на този материал, на неговите форми. Неживото, растителното, животинското, човек, звуците, цветовете – всичко произтича от тази основа, от същността на творението, която е желанието да получиш наслада. И затова всяка друга наука, която не взима в предвид същността на творението е неточна. Кабала приема само това. Има закон, гласящ: “съди се само по това, което виждат очите”. Всички доказателства са в резултат на опита. На кабалиста е забранено да описва в книгите,нещо което не е получено от собствен опит, от изследването на висшия свят. Книгата “Зоар” обяснява: материята и формата, облечена в материя – само това са нивата достъпни на нашето възприятие и изследвания. Влезте в науката Кабала и ще видите, колко са в нея точните научни определения.

Въпрос: Какво става с цялото човечество? Съществува ли колективно възприемане?

Именно на съвместното възприемане на действителността сега сме подчинени, защото на всички нас са присъщи едни и същи прости егоистични свойства. Различието между нас е само в това, че един се стреми към ядене и секс, друг към парите, трети към почит и власт, четвърти към знания, а пети към духовното. И в това можем да се разбираме или да не се разбираме един друг. Но тези различия лежат в тясна област, тъй като всички нас ни обединяват общи чувства, един механизъм на избор. И всеки от нас е съставен от тези стремежи: всеки иска по малко и от едното и от другото и от третото.

Само в малко от нас възниква желание, към това което се намира над махсома. Затова не сме способни да разберем кабалистите и в това сме действително отрязани от тях. И затова е трудно да се обясни същността на науката Кабала, а всичко което говори, за да ви привлече малко, да ви заинтригува, за да почнете сами да се приближавате към тази наука. Но да се обясни, какво в действителност става в 6-тия орган на чувство, как изглежда това е невъзможно, тъй като в нас няма съответстващи келим (желания), в които би могла да се облече духовната същност.

Преди всичко е нужен материал – “желанието да получиш” необходимото ниво, което би усетило тези явления. Затова кабалистичните книги са предназначени само за кабалистите. Където е написано: направи това и това, ударно сливане - такова и такова … Ти виждаш какво правиш, какво получаваш, но това е инструкция за тези, които вече притежават тези келим, желания. А за този, който не ги притежава това са празни приказки.

Въпрос: Как ви възприемат учените?

Аз обяснявам явленията от страна на Кабала, но те стигат до тях и от страна и на науката. Ние сякаш се срещаме от двете страни на една стена. Учените вече са готови да ме разберат, защото те вече са се опрели в стената, не че ще разберат, но те са готови да се запознаят с учението Кабала, те нямат друг избор, защото това което им и е останало е да съберат още не много данни за материала. Но да се предвижваш в науката по същество вече е невъзможно, ако не промениш самия изследовател.

Но те не знаят, как да промени изследователя : те нямат инструмент за промяна на човека. Те разбират, че без вътрешна промяна на човек в тази действителност е невъзможно да опознаят нищо. Още малко детайли, но картината като цяло няма да се промени. Ние не можем да постигнем закона действащ на цялата реалност: по какъв начин трябва да въздействаме на природата, как да се отнасяме един към друг за да ни е добре, как да познаем какво ще е утре, как да управляваме съдбата си. Всички тези формули съществуват в природата, но извън човека и науката въобще не се докосва до тях.

На учените вече им и е ясно, че е необходимо да започнат да променят човека, за да осъзнаят тези външни явления да речем, седи до мене котка аз мога да се въодушевявам, да плача, да се смея, а котката ще спи. Всичко това не й влияе, защото тя не възприема тази част от действителността, която възприемам аз. А сега да си представим, че аз съм тази котка и до мен стои голям човек. Как мога да се променя за да се променя от котка в човек? Точно това усещат сега учените: те трябва да пораснат в своята същност, но нямат методика – не са способни да направят това, макар че чувстват необходимостта.

Около нас съществува действителност, подчиняваща се на законите, които действат и на нас. Съществуват явления, които наблюдаваме, но не сме способни да разберем, не сме способни да се докоснем до тях. За това сме длъжни да придобием допълнителни органи на възприятия, за да се превърнем от котка в човек.

В учените такива органи няма, затова са и в отчаяние. Затова са написани и множество статии и когато хората открият методика, даваща на човек възможност да се промени, за да усети някаква по-голяма реалност, за да не остане подобен на котка, която не може да се повдигне над природата си и да придобие свойства за получаване на човешки усещания. Това те възприемат, като чудо. Когато им обяснявам същността на Кабала, те питат в недоумение, “Възможно ли е това? Ако е така, това решава всичките ни проблеми, тъй като ние сме в "безизходица".

За нас е трудно да разберем колко безпомощни се чувстват учените, занимаващи се с обикновена наука. Тъй като във всички науки, във всички области – и във физиката, и в психологията и в медицината, във всички науки – придвижването ни нататък е възможно само с промяна на самия човек.