Росица Желязкова: Болестите са послания на душата
Заболяването е свързано с емоционален конфликт, който имаме
Росица Желязкова е един от малцината българи, сертифицирани и обучени в приложението на метода БиоНевроЕмоция. Обучението се извършва в Латинска Америка, само в 2 медицински факултета - в Росарио и в Мендоса, Аржентина, както и в Иберо-американския университет в Тореон, Мексико, който е на Йезуитския орден и е под управлението на Ватикана. Методът е нов - създаден е през 2005 г. в Куба от Енрик Корбера.
“Методът е млад, но е събирателен с много стара информация. Квантовият свят е тук, не е мистика. Болестите не съществуват, ние сами се програмираме за тях”, казва Роси Желязкова.
БиоНевроЕмоция е съвкупност от биологично декодиране, тотална биология, клинична психосоматика, работи се включително с родословното дърво, тъй като се търсят заложените в подсъзнанието ни програми. Ако не се стигне до корена, а именно каква точно програма е активирана у човека, не може да се разбере причината за неговото сериозно заболяване например. Може да е активирана родова програма за оцеляване и затова човек да страда от рак или друго тежко заболяване. Повече за метода можете да научите в интернет на: http://www.bionevroemocia.com
Как да живеем така че да сме здрави, уверени, щастливи - ето какво ни съветва Росица Желязкова.
- Г-жо Желязкова, бихте ли разказали за БиоНевроЕмоция - какво представлява?
- БиоНевроЕмоция е метод за лечение, макар че болести няма реално. Това е нова медицина, която учи, че болестите са само на физическо, на биологично ниво. Това не е болест, а процес, създаден от мозъка. Тялото ни просто следва заповедта на мозъка. Но държа да отбележа, че когато стигнеш до болестта, вече е късно, макар че много зависи какво е заболяването. Ако ни е заболяло коляното днес, или ухото - не е чак толкова фатално. Това са малки конфликтчета, в които изпадаме всеки ден, защото винаги живеем в разногласие между сърцето и разума. Това е така, защото почти никой не познава себе си. Ние не знаем какво искаме, кое е истинското ни желание. Обикновено си мислим, че желаем някакво социално положение, нова работа или пост, кола, връзка с някого..., а това всъщност са емоционални състояния. Оттам е добре да тръгнем - да си отговорим каква емоционална нужда трябва да задоволя. Болесттта винаги е физическата проява на един метафизически конфликт. Тя е послание на душата. Болестта може да се прояви не само като симптом на тялото, а също така като влошаване на отношенията между хората, конфликтна ситуация с партньора, с шефа, с колега, с роднина... - т.е. има “болни” взаимоотношения.
- Бихте ли дали конкретен пример?
- Болестта винаги е емоционална. Да или Да - тя е свързана с емоционален конфликт, който имаме. Има два начина за създаване на емоционален конфликт в нас. Първият е, че започвам да се ядосвам за нещо или за ситуация с някой човек, който е в миналото ни. Живея 5, 10, 15 г. и непрекъснато обвинявам този човек за нещо, изпитвам гняв към него. Другото е да живея в реалност, която не е. Оставам да вися във времето, очаквам да се случи нещо, но то никога не се случва. Това пак може да е свързано с някаква ситуация.
Например, има много хора, които
не си харесват работата, но продължават да са там.
Мога да дам конкретен пример с жена, която присъства на последния ми семинар. 18 г. работи на едно и също място, но не го харесва. Шефът й намалил работното време на 4 ч., което тя решила, че я устройва, защото така имала повече време за себе си. Но през тези 4 ч., в които е на работа, тя кашля. Кашлицата като симптом е израз на емоционалното състояние “пребивавам в задушаваща обстановка”. Когато си тръгне от офиса и е вкъщи, вече не кашля. След известно време това нещо ще се прояви на по-сериозно ниво - няма да е само кашлица за 4 ч. дневно. Ето това е болестта във взаимоотношенията. Живея в една ситуация, висящ във времето, а въпросната жена си мисли, че има споразумение с шефа си, което я устройва.
Ако напусне тази работа, симптомът ще изчезне. Просто тази работа вече не помага за израстването на душата на тази моя позната, затова се появява симптом на физическо ниво. По-гоямата част от хората живеят по този начин. Не е достатъчно само да осъзнаеш какво ти пречи или ти вреди, а и да предприемеш действие. Т.е., за да сме здрави, трябва да спрем да вървим срещу себе си. Трябва да няма конфликт между мисъл, емоция и действие. Така се подобрява животът ни. Но това става чрез промяна на съзнанието ни.
- Да, вече е известно, че всички болести се причиняват от емоциите и мислите ни, но много хора не знаят как да ги управляват. Вие какво бихте ги посъветвали?
- Започва се с това, че другият човек в живота ни не съществува. Това означава, че всичко в нашата реалност е създадено от нас самите. Хубавите, лошите неща и ситуации, които имаме в живота си, сме си ги сътворили сами.
Има 4 характеристики на подсъзнанието, които е добре да помним и да живеем по този начин. Първата характеристика е, че за мен другият не съществува.
Щом ни разгневи някой или нещо, веднага си задаваме въпроса “Какво мое качество или състояние отразява този човек?”.
Тъй като то е скрито в нашето подсъзнание, ние не можем да го видим и осъзнаем, затова привличаме към себе си хора и ситуации, които да ни покажат какво имаме в подсъзнанието си. Така вместо да се ядосвам на дадения човек, който като огледало отразява моето състояние в момента, аз започвам да разбирам себе си. Освен това не се ядосвам и не си активирам емоционалната система. А дори да се ядосаш, много бързо си даваш сметка, че този човек не иска да ти навреди, а ти чрез него се разгневяваш на себе си за нещо.
Може на пръв поглед ситуацията да няма нищо общо с вас. Например, някой ви се разкрещи в магазина. Добре е да си зададем въпроса “За какво привличам тази ситуация в моя живот и за какво си крещя на себе си в този момент?”. Това намалява гнева веднага, а съзнанието малко по малко свиква да живее по този начин и да се променя. Скритите в подсъзнанието ни програми и модели на поведение няма как да ги видим и осъзнаем, освен чрез срещите ни с хората, ежедневните си взаимоотношения и различните ситуации, които ни се случват. Така че да не забравяме, че в биологичната ни реалност другият не съществува,
винаги сме пред самите себе си
Ние винаги обвиняваме другите за нашите проблеми, а тези хора не съществуват - те са огледало на самите нас.
- Кои са останалите 3 характеристики на подсъзнанието?
- Втората характеристика е, че времето не съществува, подсъзнанието е безвременно. Всичко се случва в този момент, тук и сега. Миналото не съществува. Затова, когато гледаме някой тежък филм например, го живеем тук и сега, преживявайки го. Трябва да сме много осъзнати какво гледаме, слушаме и говорим, защото така творим реалността си.
Третата е, че Реално = Въображаемо - т.е. всичко е реално. Биологичното подсъзнание не познава илюзията. Когато получаваме подарък, не получаваме само предмета, а също така и емоцията, която изпитваме.
И последната характеристика на подсъзнанието е, че то е невинно - доброто и злото, всеки го интерпретира индивидуално. Всеки решава сам да промени вярванията си или не.
Тялото е нашият инструмент за изцеление. Болестта е биологична реакция за оцеляване на нашето тяло срещу дадено емоционално неконтролируемо събитие, при което всеки засегнат орган съответства на обзелото ни чувство и има пряка връзка с емоциите и мислите, които сме изпитали в момента на конфликта.
Например кожата е отговорна за конфликти, свързани с раздялата. Скелетът - обезценяване на личността. Пикочният мехур съответства на конфликти на територията. Симптоми и заболявания на лявата гърда при жените и лявото рамо съответстват на проблеми, свързани с децата. При жените левичарки това говори за проблеми с партньора. Симптоми и заболявания на дясната гърда и дясното рамо съответстват на проблеми с партньора при жените деснячки, а при левичарките на проблеми с децата. Стомахът и червата: Нямам това, което искам и не съм в състояние да “смеля” това, което имам. Болести на дебелото черво съответстват на мръсен, гнил конфликт.
Това са малка част от примерите за емоционалните причини, които предизвикват различни заболявания на органи. Основното е, че трябва да се научим да бъдем отговорни за емоциите и мислите си, да сме наясно с тях, да ги изразяваме и трансформираме, а не да ги потискаме.
Маргарита Благоева
“Методът е млад, но е събирателен с много стара информация. Квантовият свят е тук, не е мистика. Болестите не съществуват, ние сами се програмираме за тях”, казва Роси Желязкова. БиоНевроЕмоция е съвкупност от биологично декодиране, тотална биология, клинична психосоматика, работи се включително с родословното дърво, тъй като се търсят заложените в подсъзнанието ни програми. Ако не се стигне до корена, а именно каква точно програма е активирана у човека, не може да се разбере причината за неговото сериозно заболяване например. Може да е активирана родова програма за оцеляване и затова човек да страда от рак или друго тежко заболяване. Повече за метода можете да научите в интернет на: http://www.bionevroemocia.com
Как да живеем така че да сме здрави, уверени, щастливи - ето какво ни съветва Росица Желязкова.
- Г-жо Желязкова, бихте ли разказали за БиоНевроЕмоция - какво представлява?
- БиоНевроЕмоция е метод за лечение, макар че болести няма реално. Това е нова медицина, която учи, че болестите са само на физическо, на биологично ниво. Това не е болест, а процес, създаден от мозъка. Тялото ни просто следва заповедта на мозъка. Но държа да отбележа, че когато стигнеш до болестта, вече е късно, макар че много зависи какво е заболяването. Ако ни е заболяло коляното днес, или ухото - не е чак толкова фатално. Това са малки конфликтчета, в които изпадаме всеки ден, защото винаги живеем в разногласие между сърцето и разума. Това е така, защото почти никой не познава себе си. Ние не знаем какво искаме, кое е истинското ни желание. Обикновено си мислим, че желаем някакво социално положение, нова работа или пост, кола, връзка с някого..., а това всъщност са емоционални състояния. Оттам е добре да тръгнем - да си отговорим каква емоционална нужда трябва да задоволя. Болесттта винаги е физическата проява на един метафизически конфликт. Тя е послание на душата. Болестта може да се прояви не само като симптом на тялото, а също така като влошаване на отношенията между хората, конфликтна ситуация с партньора, с шефа, с колега, с роднина... - т.е. има “болни” взаимоотношения.
- Бихте ли дали конкретен пример?
- Болестта винаги е емоционална. Да или Да - тя е свързана с емоционален конфликт, който имаме. Има два начина за създаване на емоционален конфликт в нас. Първият е, че започвам да се ядосвам за нещо или за ситуация с някой човек, който е в миналото ни. Живея 5, 10, 15 г. и непрекъснато обвинявам този човек за нещо, изпитвам гняв към него. Другото е да живея в реалност, която не е. Оставам да вися във времето, очаквам да се случи нещо, но то никога не се случва. Това пак може да е свързано с някаква ситуация.
Например, има много хора, които
не си харесват работата, но продължават да са там.
Мога да дам конкретен пример с жена, която присъства на последния ми семинар. 18 г. работи на едно и също място, но не го харесва. Шефът й намалил работното време на 4 ч., което тя решила, че я устройва, защото така имала повече време за себе си. Но през тези 4 ч., в които е на работа, тя кашля. Кашлицата като симптом е израз на емоционалното състояние “пребивавам в задушаваща обстановка”. Когато си тръгне от офиса и е вкъщи, вече не кашля. След известно време това нещо ще се прояви на по-сериозно ниво - няма да е само кашлица за 4 ч. дневно. Ето това е болестта във взаимоотношенията. Живея в една ситуация, висящ във времето, а въпросната жена си мисли, че има споразумение с шефа си, което я устройва.
Ако напусне тази работа, симптомът ще изчезне. Просто тази работа вече не помага за израстването на душата на тази моя позната, затова се появява симптом на физическо ниво. По-гоямата част от хората живеят по този начин. Не е достатъчно само да осъзнаеш какво ти пречи или ти вреди, а и да предприемеш действие. Т.е., за да сме здрави, трябва да спрем да вървим срещу себе си. Трябва да няма конфликт между мисъл, емоция и действие. Така се подобрява животът ни. Но това става чрез промяна на съзнанието ни.
- Да, вече е известно, че всички болести се причиняват от емоциите и мислите ни, но много хора не знаят как да ги управляват. Вие какво бихте ги посъветвали?
- Започва се с това, че другият човек в живота ни не съществува. Това означава, че всичко в нашата реалност е създадено от нас самите. Хубавите, лошите неща и ситуации, които имаме в живота си, сме си ги сътворили сами.
Има 4 характеристики на подсъзнанието, които е добре да помним и да живеем по този начин. Първата характеристика е, че за мен другият не съществува.
Щом ни разгневи някой или нещо, веднага си задаваме въпроса “Какво мое качество или състояние отразява този човек?”.
Тъй като то е скрито в нашето подсъзнание, ние не можем да го видим и осъзнаем, затова привличаме към себе си хора и ситуации, които да ни покажат какво имаме в подсъзнанието си. Така вместо да се ядосвам на дадения човек, който като огледало отразява моето състояние в момента, аз започвам да разбирам себе си. Освен това не се ядосвам и не си активирам емоционалната система. А дори да се ядосаш, много бързо си даваш сметка, че този човек не иска да ти навреди, а ти чрез него се разгневяваш на себе си за нещо.
Може на пръв поглед ситуацията да няма нищо общо с вас. Например, някой ви се разкрещи в магазина. Добре е да си зададем въпроса “За какво привличам тази ситуация в моя живот и за какво си крещя на себе си в този момент?”. Това намалява гнева веднага, а съзнанието малко по малко свиква да живее по този начин и да се променя. Скритите в подсъзнанието ни програми и модели на поведение няма как да ги видим и осъзнаем, освен чрез срещите ни с хората, ежедневните си взаимоотношения и различните ситуации, които ни се случват. Така че да не забравяме, че в биологичната ни реалност другият не съществува,
винаги сме пред самите себе си
Ние винаги обвиняваме другите за нашите проблеми, а тези хора не съществуват - те са огледало на самите нас.
- Кои са останалите 3 характеристики на подсъзнанието?
- Втората характеристика е, че времето не съществува, подсъзнанието е безвременно. Всичко се случва в този момент, тук и сега. Миналото не съществува. Затова, когато гледаме някой тежък филм например, го живеем тук и сега, преживявайки го. Трябва да сме много осъзнати какво гледаме, слушаме и говорим, защото така творим реалността си.
Третата е, че Реално = Въображаемо - т.е. всичко е реално. Биологичното подсъзнание не познава илюзията. Когато получаваме подарък, не получаваме само предмета, а също така и емоцията, която изпитваме.
И последната характеристика на подсъзнанието е, че то е невинно - доброто и злото, всеки го интерпретира индивидуално. Всеки решава сам да промени вярванията си или не.
Тялото е нашият инструмент за изцеление. Болестта е биологична реакция за оцеляване на нашето тяло срещу дадено емоционално неконтролируемо събитие, при което всеки засегнат орган съответства на обзелото ни чувство и има пряка връзка с емоциите и мислите, които сме изпитали в момента на конфликта.
Например кожата е отговорна за конфликти, свързани с раздялата. Скелетът - обезценяване на личността. Пикочният мехур съответства на конфликти на територията. Симптоми и заболявания на лявата гърда при жените и лявото рамо съответстват на проблеми, свързани с децата. При жените левичарки това говори за проблеми с партньора. Симптоми и заболявания на дясната гърда и дясното рамо съответстват на проблеми с партньора при жените деснячки, а при левичарките на проблеми с децата. Стомахът и червата: Нямам това, което искам и не съм в състояние да “смеля” това, което имам. Болести на дебелото черво съответстват на мръсен, гнил конфликт.
Това са малка част от примерите за емоционалните причини, които предизвикват различни заболявания на органи. Основното е, че трябва да се научим да бъдем отговорни за емоциите и мислите си, да сме наясно с тях, да ги изразяваме и трансформираме, а не да ги потискаме.
Маргарита Благоева
;void(0);){kind=link}
Коментари